Перестройка в "Лукойл"

Валентин Златев беше сменен след 20 години начело на "Лукойл България". Очакванията са, че новият руски мениджър ще заложи на по-пазарна политика

Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Темата накратко
  • Генералният директор на "Лукойл България" Валентин Златев беше сменен след 20 години начело на компанията.
  • Очакванията са, че новият руски мениджър ще заложи на по-пазарна политика.
  • Вероятно зад смяната стои микс от мотиви - от загуба на подкрепа в Русия, през слаби резултати от последните години, до опит за модернизация.

За малко бизнеси има неписан знак за равенство между лицето начело и самата компания. Две десетилетия Валентин Златев и "Лукойл" бяха взаимозаменяеми понятия и новината за освобождаването му от ръководния пост на българското поделение на руската компания се прие като края на една ера.

Той беше сменен от руснака Булат Субаев. Решението беше публикувано на 19 април, но не е неочаквано. Рокадата повдигна два ключови въпроса - защо се стигна до нея и как ще се отрази тя на руската компания и на пазара на горива в България.

Причината за смяната трудно може да се назове с категоричност, но вероятно става въпрос за микс от мотиви - от загуба на подкрепа в Русия, през слаби резултати от последните години, до опит за модернизация. Очакванията са, че с новия мениджър (виж карето) компанията ще заложи на по-пазарна политика и търсене на по-силни финансови резултати. А Валентин Златев ще продължи да се занимава със специалитета си - контактите със силните политици.

Златните 20 години

Цялата трудова кариера на Валентин Златев е свързана с нефтения сектор. Той завършва Московския държавен институт за Международни отношения през 1988 г. и от 1991 г. започва работа в "Лукойл" в Русия. Апогеят тук започва осем години по-късно, когато руският гигант приватизира рафинерията "Нефтохим" в Бургас с активното участие на Златев. Логично той става генерален директор на "Лукойл България".

Успява при всяка власт - от приватизацията при Иван Костов, през последвалите коалиции със социалисти, но най-здрава изглежда връзката му с управлявалия почти 10 години Бойко Борисов. В основата й според публикации в медии от началото на века стои охраната на тръбата с гориво от Бургас към София, която задача е поверена от Златев на "Ипон", създадена от Борисов, който по това време вече е главен секретар на МВР.

През годините "Лукойл България" успя да се превърне в пазарен лидер на едро и дребно, който всички следват, със своите 223 бензиностанции и почти господстващо положение на руската група при петролните бази. Компанията често влизаше в полезрението на Агенция "Митници" и на Комисията за защита на конкуренцията, но винаги след заканите не идваше санкция.

"Лукойл" често беше и в обтегнати пазарни отношения с бившия държавен монополист при бензиностанциите "Петрол". Но печелеше повечето - например от него руската компания закупи през 2008 г. 75 бензиностанции, както и базата си до София. Така стъпи на лидерска позиция и в пазара на дребно. А "Петрол" опита да си внася горива, но "Лукойл България" направи упражнението неизгодно, като смъкваше цените на едро при пристигането на танкер. Новият мир дойде през лятото на 2014 г., след като начело на "Петрол" (който междувременно премина през орбитата на КТБ) застана Гриша Ганчев.

Но отскоро се появи нов враг - в лицето на "Инса ойл", собственост на Георги Самуилов. Той набира сили след фалита на КТБ, снабден с нов властови гръб, и има всички изгледи скоро да пренареди пазара.

Москва не вярва на...

Предположенията на различни източници на "Капитал" за причините за смяната на българското лице на "Лукойл" са много. Най-подплатена звучи версията, че Златев е загубил подкрепа в Русия. Преди година, година и половина той влязъл в конфликт с един от зам.-директорите на руската компания майка и по-конкретно Александър Матицин, който според различни наблюдатели в Русия е един от най-влиятелните хора в управляващата структура на "Лукойл". Той заема поста първи вицепрезидент на групата през 2017 г. и отговаря за икономическите и финансовите въпроси. Новото лице в София се смята за близък до Матицин, а според източници от пазара причината за конфликта му със Златев е липсата на силни финансови резултати на компанията в България.

Отново според представители на петролния бранш част от причините за финансовите несполуки на "Лукойл България" е избраната тактика да се поддържат ниски цени на едро, за да обезсмислят финансово вноса, като според мениджъри вносът тази година например е излизал на печалба само през една седмица. Моделът обаче не е довел до желаните резултати, като пазарните опоненти на руското дружество към момента се намират в по-скоро възходяща форма, а на пазара предстои пренареждане. Според непотвърдена информация "Лукойл" има и несъбрано вземане от конкурентна верига бензиностанции и това тежи на финансовото й здраве, твърди източник.

В периферията стои и сюжетът за предстоящи големи промени в самата руска компания, като още през юни 2016 г. президентът на "Лукойл" Вагит Алекперов съобщи, че компанията обмисля да продаде активите си в България и в още три държави. После идеята се преосмисли, но периодично слухът се възражда.

Теорията за злоупотреби, регистрирани от вътрешния контрол на дружеството, също съществува. Според публикация на Mediapool едно от възможните обяснения за рокадата е вътрешна проверка след разследването на "Биволъ", в което се твърди, че дружество, свързано с Валентин Златев, е купувало терени, които впоследствие продава на "Лукойл България" на по-високи цени. Тезата обаче предизвиква скептицизъм сред запознатите отблизо с механизмите за купуването на терени за бензиностанции. Те обясняват, че обичайно имат нужда от дружества посредници, а и така от компанията се освобождават пари, които могат да се използват за по-деликатни нужди.

Не на последно място Москва няма много основания да се радва на България в последно време, като всичките ядрени, газови или петролни мегапроекти на руската държава стигнаха до провал, а помощта и посредничеството на Валентин Златев през тези години не доведоха до по-добри крайни резултати.

След върха

Веднага след като смяната в "Лукойл България" стигна до медиите, от компанията се опитаха да прокарат идеята, че всъщност Златев се издига на по-висока позиция като председател на контролния съвет и запазва позицията си в надзора на рафинерията. Че напрежение в сградата на бул. "Тодор Александров" няма и че всичко е контролирано.

Но прочитът е, че вечното присъствие на Златев начело на българското поделение изглежда прецедент за компанията, а голямата роля при приватизацията на рафинерията и добрите политически връзки не могат да са вечната разменна монета.

Очакванията са, че поне година Златев ще остане в кабинета си, като така ще се даде възможност да се разбере дали компанията може да работи успешно на българския пазар без пословичната "игра на карти" със силните на деня.

Някои участници на пазара посочват, че на практика промяна няма, тъй като и сега Златев се занимава малко с оперативната дейност на дружеството. Тоест след рокадата той ще продължи да прави това, в което е най-силен - да си говори с властта.

Напоследък обаче самият Златев стана все по-краен в говоренето си, като започна да влиза от сблъсък в сблъсък. Той обвини задочно председателя на КРИБ и пресен собственик на "Нова телевизия" Кирил Домусчиев в конфликт на интереси. Домусчиев атакува секторния закон за горивата, прокаран от Златев и другите едри играчи при горивата. Причината - през пристанището му в Бургас преминават танкерите на основния пазарен опонент на Златев - "Инса ойл" на Георги Самуилов, наскоро финансирал покупката на Общинска банка. Самият Самуилов беше обвинен индиректно от Златев в контрабанда, а всички останали в приклякане "пред едни пари в брой и пред сивата икономика". Вследствие на това му изказване премиерът Бойко Борисов привика политици и журналисти в ГДБОП, за да наблюдават в реално време "как дете с пояс не може да влезе" в българските води на Черно море, без да бъде видяно на камерите.

Системата за държавен надзор в крайна сметка се оказа с не чак толкова добра разделителна способност, както се зарече премиерът, но броят на тези, които започнаха да смятат, че смяната на Златев може да има по-скоро положителен ефект за "Лукойл", се увеличи.

Така постепенно името на Златев започна да се асоциира с негативи като Русия, лобизма, картела, господстващото положение, игрите на карти с премиера и т.н. Наскоро той дори напусна и поста председател на Българската петролна и газова асоциация, като беше заменен от не толкова разпознаваемо за широката публика лице.

Да внасяш през главата на Русия

Очаквания са, че мениджърската промяна ще доведе и до нова търговска политика на едро и по-модерна визия на дребно. В средата на годината изтичат договорите за дистрибуция на горивата на "Лукойл България", които доведоха до сериозни трусове между играчите на пазара. Сегашните са факт от началото на 2018 г. До онзи момент с директни договори да купуват от руската компания бяха 10-15 компании. В края на 2017 г. изискванията за минимално количество заявки на месец към дилърите се увеличиха. Това доведе до редуциране на компаниите до четири - "Литекс", "Бент ойл", "Сакса" и "Инса ойл". Скоро след това "Инса ойл" спря да изпълнява договора си, напусна Българската петролна и газова асоциация, нападна директно Валентин Златев и продължи старата си политика да внася самостоятелно гориво с танкери.

Източници от пазара разказват, че всъщност зад цялата тази смяна на търговската политика стоят две неща. От една страна, Валентин Златев е искал да накара "Инса ойл" и Георги Самуилов да спре да внася, като така "Лукойл" ще може да осигурява всички основни количества на пазара, което би бил огромен успех за "Лукойл". Самуилов обаче е очаквал да бъде единствен дистрибутор. Това е нямало как да се случи пазарно. И групата на дилърите е набъбнала до четири, а сделката е загубила атрактивността си за "Инса ойл".

Компанията на Самуилов остана проблемна за "Лукойл България", като сметките на пазара показват, че тя пласира на пазара около 50-60 хил. тона на месец, или около половината от това, което продават останалите три дистрибутора на "Лукойл България" (в тази сметка не влизат количествата на руската компания, които отиват за зареждането на собствената й мрежа).

Така сега новият управител ще има няколко месеца за адаптация и възможността да постави търговската политика, като индикации за това вече са дадени на играчите. Промяната би имала ефекти и по веригата, а накрая и до крайния клиент на бензиностанция. Но успехът от перестройката, естествено, не е гарантиран.

Кой е новият управител

Булат Субаев е новият изпълнителен директор на "Лукойл България". Рокадата е направена от едноличния собственик на "Лукойл България", регистрираното в Холандия дружество "Лукойл Юръпс холдинг". Официалното решение е от 10 април, като то беше публикувано в Търговския регистър на 19 април.

Роденият през 1975 г. Субаев е прекарал почти цялата си кариера в компанията майка "Лукойл", където започва през 1997 г. като инженер на терен в Западен Сибир. Преминава през различни позиции в руската компания, като най-дългият му период е в западноевропейския бизнес на групата. От 2013 г. е управляващ директор на дейността на "Лукойл" в Белгия и Холандия. Бил е базиран в Брюксел, като под негово ръководство е екип от над 100 преки и над 1000 непреки служители, работещи в над 270 ритейл обекта.

От "Лукойл България" не отговориха на въпросите на "Капитал" за бъдещите приоритети на Субаев или причините за промяната в управлението. Според два източника на "Капитал" Субаев пристига в България като доверен човек на зам.-директора Александър Матицин, който според различни наблюдатели в Русия е един от най-влиятелните хора в управляващата структура на "Лукойл". Той заема поста първи вицепрезидент на групата през 2017 г. и отговаря за икономическите и финансовите въпроси. Причината за назначението му е посочена като "планирани ротации на управленския състав". Преди това е бил старши вицепрезидент на компанията по финансите. В "Лукойл" е от 1997 г., като от 1994 до 1997 г. е работил в KPMG в Русия.

За последната година руската "Лукойл" е увеличила приходите си с над 35% до 8 трлн. рубли (около 116 млрд. долара). Причината, както става ясно от консолидирания отчет на групата за 2018 г., не е повишена производителност или добиви, а по-високите цени на международните пазари, както и поевтинялата рубла. Пазарната капитализация на компанията е 65 млрд. долара.

В България последните финансови данни са за 2017 г., когато рафинерията в Бургас е най-голямата компания по приходи в страната (с почти 6 млрд. лв.), а търговецът "Лукойл България" е №4 с близо 2.7 млрд. лв. Но от години дружествата са на загуба и изключително рядко - на плюс.
4 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    qvd50491823 avatar :-|
    Костадин Иванов
    • + 13

    "Очакванията са, че новият руски мениджър ще заложи на по-пазарна политика."
    ==========
    Едва ли някой ще се откаже сам от практически монополно положение.

    Нередност?
  • 2
    olga_kokoshkina avatar :-|
    olga_kokoshkina
    • - 1
    • + 11

    Новият кремълски меринджей ще направи така че руския монополист Лукойл (като за сефте) да започне да плаща данъци на българската държава???

    Нередност?
  • 3
    practic avatar :-|
    Практик от София
    • + 3

    Новият кремълски меринджей Булат Субаев (роден 1975-а) на 36 години заема длъжността генерален директор на “Лукойл” за Централна Европа, Белгия, Холандия и Люксембург. И това става не само заради неговите академични качества. По досега спокойната повърхност на родния горивен язовир се надигнаха вълни. И дънцето на кръга около Златев се подмокря все по-нагоре. Хотели ли, латифундии ли, акции ли... "Булат" означава стоманено острие, сабя. Древните римляни имат хубавичка поговорка:
    "Прави каквото правиш, и мисли за края му"
    Такива ми ти работи...

    Нередност?
  • 4
    djb95 avatar :-|
    djb95
    • + 11

    Съвсем логична загуба на пазарни позиции. От големите вериги само Шел купува до Лукойл. С годините Ромпетрол с базата си в Русе се намеси на пазара. Сакса пораснаха и с акцизните си складове в Русе и София станаха голям играч. За Инса да не говорим. ОМВ зарежда основно от Сакса и Инса. Еко от Сакса и Инса и от Гърция през акцизните складове на същите компании. Така Лукойл остана с Шел, собствената верига и малки търговци. В момента рафинерията в Бургас осигурява под 50 % от светлите горива в страната и под 30 % от газта.

    Нередност?
Нов коментар